Дамян ДАМЯНОВ                НАРОДЕ???? 

Дамян ДАМЯНОВ

                " НАРОДЕ???? "
                стр. 115

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал таман той? Жестоко!
Нима е носил тиня - така чист надълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли тиня - в случай че е тиня? - сребриста
светлее в жълтеникаво факсимиле?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болежка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този зов, разтеглен
в шест букви с питанки най-после? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир " Народе???? " И мълчат! Мълчат!
Какъв " народ "? И кой " народ "? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
така не съумя от двайсет заптиета
единствения - него - да избави?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи било
една потеря дребна да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един всред цялостен народ " заветен "...
От четри страшни питанки прободен,
и през днешния ден кърви духът ми цялостен - " Народе???? "
Ни глас, ни облик... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги изваждам и се кръстя -
под тях, елементарни ми, Боже, лик проличава:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и замърсен,
на това въже го окачи!